Аз съм човекът, направен от желязо. Тялото ми е прашинка, волята ми е бетон. Аз съм вечен и ме нарекоха герой. С надеждата, която подарявам на онези неповярвали в себе си, се опитах да каля човека. Обиколих света, живях в пещери, скачах от най-високите скали, плувах, когато морето е най-бурно и  заедно със себе си разбрах, че страхът е
Удобство. Онези, които живеят предсказуемо, изтъргували гаранцията да не умрат от глад за гаранцията да умрат от скука, сега умират и от страх.
  Именно тези, чиито изнежени кожи ухаят на сироп, аз избрах да спася.
  И го направих.
  Подарих им рискове, идеи, огън и здрави крака. Отрязах главите им, оставих сърцата. Накарах ги да дишат дълбоко и ги задушавах със свежия въздух на необятни гори от дървета-гиганти. Отпуснах телата им, отскубнах срама им, направих ги животни. Зверове. И ги научих безразсъдно да преследват, покоряват и летят. А когато някой се обръщаше назад, замервах го със собствената му глава и го убивах...
  Този някой умираше от страх. Пътят продължаваха само онези, чиито сърца туптяха в ритъма на безразсъдния им бяг.
Именно онези аз избрах да спася.
Подарих им воля за живот.Превърнах ги в крале, атлети и мъже.Изтръгвайки страха със сила.
Подарих им сила.